Почти всичко у нас носи знака „втора ръка" – одеждите, автомобилите, гумите, че даже и човешките взаимоотношения. И изтребителите ни „МиГ" са в многократна употреба, но хвърчащата техника е друга тема.
Повече от половината българи купуват употребявани дрехи и стоки, в което няма нищо лошо, разбира се.
В родния Кърджали „парадът" водят дрехите. Даже имащите се за богати дами, страхливо прекрачват входа на магазините за дрехи втора употреба, защото срещите с познати там не са много желателни. Поне за част от тях…
Докато в областния град можеш да потънеш в тълпата и да влезеш почти незабелязан в един такъв магазин, в общинските центрове изобщо не е толкова лесно. Освен в Кърджали, само в Крумовград има дюкян за дрехи втора ръка, но е пред фалит, защото собственикът му казва, че …крумовградчани са редовни клиенти на магазините за употребявани дрехи в областния център, но не пазаруват при него. Нашенският манталитет си казва думата – няма как в Крумовград да влезеш в магазин втора ръка, без да те забележи братовчедът или съседът, не дай Боже колегата. Та това е причината в другите общински центрове да няма магазини „Second hand" (секънд хенд).
Докато само преди година, в деня, в който новата стока от Германия се излагаше по рафтовете, пред тези магазини се виеха дълги опашки от изтънчени и не толкова изтънчени дами. Но пазарът в Кърджали е ограничен и се пренасити от откъм въпросната стока. Вече няма опашки, но търсенето на якета, блузи и панталони не затихва, дрехи - бол.
А иначе в тези магазини цените са ниски, избор има, качеството на дрехите е по-високо няколко пъти от предлаганото в търговската мрежа в града.
Повечето употребявани дрехи от Запада се пращат в Източна Европа и Африка, но в Африка никой не се страхува, че братовчедът или съседът ще го види, че влиза в магазин за дрехи втора ръка.
Между другото в Кърджали се предлагат и прашки, но в Африка-не!
Yorum Gönder